Има ли място месото в здравословното ти меню - първа част
снимка: pexels.com
Пролетта е сезонът на новото начало и всичко свързано с него – пречистване, отслабване, създаване на нов имидж и навици. Преди да замениш старото с ново е хубаво да си сигурен, че новото е по-добрият избор.
Месото и неговата консумация е противоречива тема, която най-общо разделя хората на две големи групи - почитателите, за които месото е гвоздеят на програмата при почти всяко хранене и противниците, които изключват целия спектър на местни продукти от менюто си по здравословни, етични, морални или модерни причини.
Преди да решиш до колко месото има място в твоето меню, e добре да си разясниш плюсовете и минусите.
Тенденцията
Всяка година се изяждат 600 милиарда килограма месо - това е 25 пъти повече от общия сбор на всички диви сухоземни бозайници и повече от два пъти от теглото на човешкото население! Цифрите разкриват тъмната страна на консумацията на месо: това е единствената храна, която е пряко свързана със смъртта на други същества, които стават жертва на модерното земеделие и животновъдство.
В същото време все повече хора се страхуват, че диетата богата на месо вреди на здравето им, като благоприятства развитието на сърдечно-съдови заболявания, диабет и рак, поради съдържанието на нежелани вещества като антибиотици. Цената остава на заден план пред условията, в които се гледат животните и устойчивото екологично чисто производството. Здравните сайтове са изключили почти изцяло месото за сметка на суперхраните и зеленчуците. Балансираната здравословна диета се асоциира с образа на кошница пълна със зелени листа, сурови семена и задължителните хранителни добавки. Правилно ли е обаче изцяло да изключиш месото и ще помогнеш ли с това на себе си и планетата?
Какво казва науката
Биохимично погледнато месото е една от най-комплексните храни. Високото съдържание на протеин го прави ценна част от нашата диета. За разлика от въглехидратите и мазнините основната задача на протеина е изграждането на тъканите, а не произвеждането на енергия. Достатъчното набавяне на протеин е от съществено значение за всеки човек, защото тъканите постоянно трябва да бъдат ремонтирани и заменяни. Това важи особено за здравия растеж на децата или при спортисти, които целят възстановяване на мускулната маса. Протеините са важни и от друга гледна точка - те изграждат не само мускулите ни, но и почти всички ензими, които участват в храносмилането, както и някой хормони и антитела, които също като тъканите постоянно трябва да се заменят. Ако месото е качествено (животното е пасищно и е яло трева), то съдържа и омега 3 мастни киселини, набавянето на които също е критично.
Незаменимите аминокиселини и месото
Макар растенията също да съдържат растителни протеини или техните компоненти (аминокиселини), няма друга храна, която да доставя протеини с такова високо качество както месото. Причината: протеините на животните по състав са много сходни с човешките. Следователно съдържанието на незаменими аминокиселини при животните е по-голямо. Това са съединения, които не могат да бъдат произведени от човешкото тяло, а трябва да се приемат с храната. Растенията обикновено съдържат само някои от 8 незаменими аминокиселини, с изключение на няколко (като киноата, която съдържа всичките осем незаменими аминокиселини). Ето защо при вегетарианската диета е толкова важно да се комбинират различни източници на растителен протеин.
Минералите, витамините и месото
Освен незаменимите аминокиселини, месото е доставчик на минерални вещества, особено на желязо. То е основен компонент на червените кръвни телца, които отговарят за пренасянето на кислород от кръвта в клетката. Друг важен минерал, който изобилства в месото е цинкът. Той играе важна роля за регулирането на инсулиновия баланс, работата на имунната система и изграждането на генетичен материал. Месото съдържа още витамин А, Д и Б комплекс, особено Б3, Б6 и Б12. То е особено важно за набавянето на Б12, който е необходим за клетъчното делене и образуването на кръв в тялото. Б12 почти нe се съдържа в растителните продукти.
снимка: pexels.com
Консумацията на месо през годините
Според много учени точно месото ни прави хората, които сме днес - големината и ефикасността на мозъка се развиват благодарение на увеличаването на консумацията на месо на нашите предци. Именно работата на мозъка е анатомичната предпоставка за интелигентността, културата и развитието на днешната цивилизация. Преди около 3 милиона години предците ни се превръщат в ловци и по-честата консумация на месо благоприятства растежа на мозъка им. По-големият мозък има нужда от повече енергия, което променя и храносмилателната система - храносмилателния тракт се смалява, защото месото се усвоява по-лесно от богатите на фибри сурови храни; а по-компактната храносмилателна система спестява енергията, от която се нуждае мозъкът.
Преди 11 000 години започва да се развива земеделието и животновъдството. Въпреки, че домашните животни като кози, овце и едър добитък са в изобилие, хората започват да ядат по-малко месо. Животните стават прекалено ценни за добив на продукти като яйца, мляко и вълна, за да бъдат изяждани. Месото се превръща в привилегия на богатите и храна за празници. Високото ценене на месото в повечето култури днес се дължи на факта, че хилядолетия наред по-голямата част от населението се изхранва от зърнени култури и хляб.
Това се променя с идването на индустриалния напредък, който прави възможно гледането на животни в големи ферми. Изкуствените торове увеличават добива на житни култури, излишъкът от които се използва за храна на животните. Началото на 19 век в западна Европа на човек годишно се полагат средно15 килограма месо, 100 години по-късно цифрите са три пъти повече, а днес на човек се падат 80 килограма на година.
Как количеството започва да определя качеството, от колко и какво месо имаме нужда и как да излезем като победители от битката срещу месото са темите, които ще засегна във втората част на статията.
До скоро,
Весела Ламбер
Весела Ламбер е възпитаник на Виенския институт за холистично здраве "Vitalakademie", член на Европейската асоциация по клинична нутрициология (ESPEN) и член на Сдружението на нутриционистите в България. Освен със здравословно хранене, Весела използва методите на йога, звукова терапия и медитация. Повече за нея може да прочетете тук.