Има ли място месото в здравословното ти меню - втора част
снимка: pexels.com
Месото вълнува всеки от нас по различна причина – да ядем ли, колко и какво, а ако не – с какво да го заменим. След като разгледахме как се развива консумацията през вековете и защо месото е толкова предпочитана храна в първата част на статията, нека обърнем внимание на основните проблемни теми.
Месото и индустрията
Луксът да консумираме толкова много месо има своите последствия. Една четвърт от незаледената територия на Земята се използва за пасища и една трета от обработваемата площ за отглеждане на култури за храна на животните. Месната промишленост е от главните виновници за затоплянето на климата. Една пета от парниковия ефект в световен мащаб се получава в следствие на въглеродния диоксид, натрупан от производството на фураж, метана, който отделят животните като краен продукт на обмяната на веществата и азотния оксид, използван при торовата обработка на почвата. За отглеждането на животни се изразходва изключително много вода и енергия. Количеството хормони и медикаменти в животновъдството никога не са били толкова високи, колкото са днес.
Повече месо – по-лошо качество
Целта на производителите днес е ясна - по-голяма доходност и по-ниска цена за потребителя. Как? Чрез по-кратко време за отглеждане и по-малко храна за животното. През 30-те години едно пиле се нуждае от средно 113 дни преди да достигне кланично тегло от 1,3 кг. Днес са необходими 42 дни, за да се отгледа животно, което е два пъти по-тежко. Знаем как продължава историята – условията, в които се гледат животните са толкова лоши, че употребата на медикаменти е неизбежна, за да се предотврати разпространяването на зарази. Последствията носят не само консумиращите месо, а и всички останали. В следствие на широката употреба на антибиотици болестотворните микроби стават резистентни към медикаментите и в случай на заразяване те вече не действат.
Месото и здравето
Учените потвърждават, че прекомерната консумация на месо може да ни разболее. По данни на Harvard School of Public Health ежедневният прием на 50 гр. „преработени“ месни продукти увеличава риска от сърдечно съдови заболявания с 42 процента. Към тази група спадат колбаси, салами и всички продукти, за чието съхранение са използвани консерванти. По-добре са резултатите при непреработените месни продукти (свинско, телешко, агнешко и дивеч) – дори при дневна консумация от 100 гр. рискът от сърдечно съдови заболявания не се увеличава. Сходно е и при заболявания като диабет тип 2 и рак. Според проучването препоръчителната седмична доза месо е 500 гр., от които възможно най-малко преработени месни продукти. Това количество се препокрива с Европейските стандарти за балансирано хранене и е абсолютно достатъчно, за да може организмът ни да бъде снабден с достатъчно минерали и витамини.
снимка: pexels.com
Личното ми мнение – с или без месо
За мен въпросът до колко месото има място в менюто ми зависи от количеството, качеството и комбинацията на продуктите, които използвам. Моето правило е проверени непреработени продукти в малко количество, което варира през различните сезони – всяка пролет започвам с няколко пречистващи седмици без месо и млечни продукти, лятото значително намалявам количеството на месото (1-2 пъти седмично), докато есента и зимата, когато няма голям избор на пресни заленчуци хапвам повече. Продуктите, които изцяло съм изключила са салами, колбаси и предварително овкусени и мариновани меса.
Когато решавам до колко месото има място в твоето меню, имай предвид няколко неща:
Превърни месото в гарнитура към основната си храна
Човек се нуждае от 0,8 гр. протеин на 1 кг. телесна маса. Ако тежиш 60 кг, това означава, че трябва да приемаш около 50 гр. протеин на ден. За сравнение малко цифри – 100 гр. телешко съдържат 30 гр. протеин, 100 гр. сварена леща – 8 гр. протеин, 100 гр. орехи – 15 гр. протеин, 100 гр. броколи – 3,5 гр. протеин, 100 гр. пълнозърнест хляб – 5 гр. протеин. При балансирана диета, богата на зеленчуци и бобови, с умерена консумация на млечни продукти може да покриеш нуждите си от протеин с 2-3 приема на месо/риба през седмицата. Това важи и за хора, които спортуват любителски и за тонус.
Това, което можеш да направиш е да ограничиш количеството и да се насладиш на месото като гарнитура към основната ти храна.
Избери качеството
Не по-малко важно е какво е месото, което консумираш и как го приготвяш. Както стана ясно има голяма разлика межди чистото необработено месо и колбасите и саламите. Втората група можеш да изключиш с чиста съвет. Колкото по-близо е производството, толкова по-прясно е месото и толкова по-малко консерванти са необходими. Пасищното месо (което е богато на Омега 3 мастни киселини) е за предпочитане. За сажаление намирането на такива продукти е трудно.
Балансирай диетата си
Това, че не ядеш месо не означава, че се храниш здравословно. Същото важи и ако ядеш месо. В случай, че не ядеш месо, балансирай умно диетата си. Изключвайки цяла хранителна група, дори и с най-добрите намерения, крие рискове за здравето ти. Най-често допусканата грешка, когато не се консумира месо е наблягането на тестените продукти и бързо-усвоимите въглехидрати. Причината е, че без месо трябва да се изяде много по-голямо количество зеленчуци и бобови. Много от хората не обичат бобовите храни, тъй като приготвянето им изисква време, а храносмилането им може да предизвика дискомфорт. Комбинацията от различни храни, съдържащи всички незаменими аминокиселини също е важна. Тъй като въглехидратите ти дават бързо енергия, именно те стават жертва на глада. А голямото количество бърза енергия, която не се изразходва, лесно се превръща в мазнина.
Погрижи се за здравето си
Организмът се храни не с това, което поглъща, а с това, което усвоява. До каква степен се усвояват хранителните вещества е строго индивидуално и зависи от здравословното състояние, комбинацията на храните, наличието на стрес и други фактори. Ето защо универсална програма за здравословно хранене няма. Общото правило гласи - колкото по-просто се храни човек, толкова по-добре ще храносмила и ще усвоява хранителните вещества.
Месото и животинските продукти, които аз използвам
Телешко пасищно месо – от Български ферми
Българско агнешко месо
Пъстърва или атлантическа сьомга, през лятото – други сезонни риби
Домашно приготвена луканка или сушено месо през зимата
Пилешко месо и други меса само фермерско производство рядко, когато намеря качествен продукт
Кайма - купувам телешко месо, което смилат пред мен
Кисело мляко 3,5 % - биволско, овче, козе – от български млекарници
Масло от сурова сметана
Сирене – козе или биволско (от български млекарници), рядко пармезан и други зрели сирена
Яйца – свободно отглеждани кокошки, при възможност домашни
С пожелание да превърнеш храненето в наслада,
Весела Ламбер
Весела Ламбер е възпитаник на Виенския институт за холистично здраве "Vitalakademie", член на Европейската асоциация по клинична нутрициология (ESPEN) и член на Сдружението на нутриционистите в България. Освен със здравословно хранене, Весела използва методите на йога, звукова терапия и медитация. Повече за нея може да прочетете тук.