Суперхраните - маркетингов трик или чудо от природата
Живеем във време, в което представата ни за храната се формира от силно противопоставящи се мнения, някои от които са крайни и взаимно изключващи се. Докато бялата захар, глутенът и рафинираното брашно са виновни за почти всичко от алергия до по-сериозни заболявания, то растителните екстракти, прахчета и екзотични семена се превръщат в лек за всяка болест. Легендата за суперхраните навлиза все по-дълбоко в бита ни и все повече хора ги използват ежедневно в менюто си.
С днешната статия искам да ти представя основните проблеми около терминът “суперхрани” и да ти предложа една малко по-различна гледна точка за тяхната употреба.
Суперхрани – какво е това
Като суперхрани се определят храни, коитo се считат за здравословни и имат високо съдържание или концентрация на определени хранителни вещества, като витамини, минерали или антиоксиданти. Задължително условие е суперхраната да не бъде преработвана и да се консумира в суров вид. По този начин се запазват витамините и ензимите в нея. Друго важно условие е да бъде лесно усвоима от човешкия организъм, снабдявайки го с енергия без излишно да го натоварва.
Въпреки това определението изключва например конвенционалните билки. Обикновено става дума за екзотични храни, използването на които се асоциира с легенда около дълголетието или здравословното състояние на разлчни племена или етноси. Най-разпространените представители на суперхраните са мака, спирулина, годжи бери, хлорела, какао, семена от чия, но могат да бъдат намерени и източници, които включват артишок, броколи, кейл, авокадо, дори сьомга.
Суперхрани и супермаркетинг
За първи път терминът влиза в употреба през 1998 г. в списание "Nature Nutrition". От 01.07.2007 г. в Европейския Съюз обаче е в сила забрана храна да се определя като "суперхрана" в официален етикет или маркировка, ако към това не е приложено съответното медицинско изследване.
Факт е, че по дефиниция няма конкретни параметри и критерии, които определят една храна като суперхрана и терминът се използва като маркетингов инструмент. Това води до критика от страна на много организации - Сancer Research UK например публично отправя забележка, че суперхраните често се рекламират като притежаващи способността да предотвратят или лекуват болести, включително рак.
Подобни твърдения създават нереалистични очаквания и могат да експлоатират надеждата на хора със сериозни заболявания. Опасността се крие в това, че прекалената вяра в суперхрани започва да измества балансираната диета, да води до екстремно изключване на цели хранителни групи.
Суперхрани – реалистичният поглед
Както винаги за мен истината се крие някъде посредата. Така наречените суперхрани наистина съдържат богат набор от хранителни вещества и притежават свойства, благоприятстващи доброто функциониране на организма. Подобни свойства имат и много други храни, неотбелязани като суперхрани – орехите, боровинките, магданозът, копривата или бобовите култури. Обикновено суперхраните преминават дълъг транспортен път от различни континенти, докато достигнат до нас, докато в същото време на територията на България има достатъчно локално отгледани храни с не по-малко съдържание на хранителни вещества.
И така – ако приемеш суперхраните прсто като храни и започнеш да търсиш баланса в храненето, вместо шампиона, то суперхраните могат да бъдат чудесен начин да разнообразиш менюто си и да изпробваш нови вкусове и рецепти. Проблемите в храненето в днешно време са твърде многото рафинирани храни на фона на намаляващата консумация на плодове и зеленчуци, твърде многото захар и все по-малко фибри, бързото хранене в стрес и липсата на домашно приготвена храна. За жалост решението не се намира в една храна, колкото и здравословна да е тя. Изисква се по-мащабен поглед – с какво и как се храниш всеки ден, всяка седмица и как да възстановиш баланса, ако си го загубил. Сляпата вяра в невероятните свойства само на една група храни обаче води до редица рискове и изкривява представата за балансирано хранене и храната като цяло.
И накрая днес ще ти представя един малко по-различен списък, който цели да обедини храните и техните свойства, вместо да търси фаворити.
Берита
От всички суперхрани беритата са може би най-признатата със здравословните си ползи група храна. От добре познатите боровинки до екзотичните акай бери – всички те представляват бомба от антиоксиданти, витамин С, флавоноиди и фибри и са от плодовете, препоръчани при почти всички форми на хранене – нисковъглехидратно, високопротеиново, средиземноморската диета, веган или вегетарианско хранене.
Беритата се открояват с много ползи за здравето – силно антиоксидантните им съставки се борят с оксидативния стрес, който е в основата на процесите на стареене на клетката. Високото съдържание на флавоноиди, които им придават синьо-лилавия цвят благоприятстват регулирането на кръвното налягане и кръвната захар.
Някои от най-разпространените берита: боровинка, малина, капина, арония, френско грозде, касис, ягоди, червена боровинка, черница, годжи бери, акай бери.
Зеленолистни
Богатите на хлорофил зелени листа на растенията са високо алкални и помагат за пречистването на кръвта, балансират pH на тялото и повишават имунните и когнитивните функции. Освен богатото си съдържание на минерали и витамини, суровите зелени листа съдържат ензими и спадат към храните с най-високо съдържание на фибри. Интересен факт е, че колкото по-тъмно зелени са листата, толкова по-високо е съдържанието на хранителни вещества и хлорофил – често изхвърляните външни листа на салатата имат повече минерали и витамини от крехките листенца в средата.
Някои от най-разпространените зеленолистни: всички видове зелена салата, маруля, листата на червено цвекло, спанак, лапад, киселец, тученица, коприва, манголд, рукола, кейл.
Кръстоцветни
Освен със своите минерали, витамини и фибри, кръстоцветните са известни и със съдържанието си на сулфорофан, който има противотумурни свойства. Сулфорофанът е сярно съединение, което нормализира структурата на увредената ДНК и има потенциал да се бори с раковите клетки. Най-високи са нивата на сулфорофан при суровите зеленчуци.
Някои от най-разпространените кръстоцветни: зеле, броколи, карфиол, брюкселско зеле, аспержи, репички, рукола, ряпа, хрян, кресон, синап.
Ядки
Суровите ядки са най-чистата форма на мазнини, която може да приемаш. Особено багати са на ненаситени мастни киселин, които са особено важни за здравето на сърдечно-съдовата система. Мононенаситените мастни киселини, които са в особено голямо количство в ядките, спомогнат за понижаването на "лошия" LDL холестерол и също така да поддържат нивата на "добрия" HDL холестерол високи.
Ядките съдържат голямо количество винамин Е, който предпазва клетките от стареене, витамини от групата В и фолиева киселина, както и калции, желязо, селен, цинк и мед. Всички ядки съдържат и инхибитори, които ги предпазват от бактерии и други вредители в почвата, докато дойде време за покълването им. Когато ги накисваш във вода, отстраняваш тези полезни за ядките и вредни за твоята храносмилателна система вещества.
ЗА АВТОРА
Весела Ламбер е възпитаник на Виенския институт за холистично здраве "Vitalakademie", член на Европейската асоциация по клинична нутрициология (ESPEN) и член на Сдружението на нутриционистите в България. Освен със здравословно хранене, Весела използва методите на йога, звукова терапия и медитация. Повече за нея може да прочетете тук.