Протеин - колко и какъв

Докато въглехидратите и мазнините са източници на енергия, протеинът е градивният материал на тялото – имаш нужда от него за мускулен синтез, образуване и постоянно обновяване на съединителна тъкан, кръв, производство на ензими и антитела и др. В последните години в сферата на храненето, спорта и дълголетието засилено се говори за този макронутриент, поради няколко причини:

  • Запазването на мускулната маса с напредване на възрастта е един от факторите за здраве, виталност и дълголетие. Мускулният синтез има нужда от адекватен прием на протеин.

  • Повечето жени не адаптират протеиновия си прием с възрастта.

  • Количеството протеин на хранене има значение, за да може да се усвои правилно.

  • Увеличаване на протеините с храната води до намаляване на приема на въглехидрати и промени в енергийния метаболизъм, които благоприятстват процеса на отслабване.

Засягам темата, защото в практиката ми често виждам или неглижиране или твърде голямо фиксиране върху протеина. Преди да се гмурнем в темата, бих искала да припомня, че разучаването на отделни аспекти от храненето и в частност хранителни вещества, не бива да води до мигновена промяна в храненето ти. Нужно е комплексно разбиране и съобразяване с редица индивидуални фактори, преди да се стигне до промени.

В тази публикация ще разгледаме аминокиселините като съставни части на протеина, официалните препоръки за прием в различните възрастови групи, разпределението през деня, както и рисковете от прием на повече от необходимото.


Аминокиселини

Протеинът се състои от 20 различни аминокиселини, 9 от които са есенциални, т.е. трябва задължително да бъдат приети с храната. Останалите могат да се синтезират сами от наличните. Протеинът от животински произход е пълноценен - съдържа пълния набор от аминокиселини. При повечето растителни храни, богати на протеин, липсват някои от есенциалните аминокиселини и за това при храненето на растителна основа се обръща специално внимание на комбинирането.

Есенциалните аминокиселини са: валин, изолевцин, левцин, лизин, метионин, треонин, триптофан, фенилаланин и хистидин. Повече за тях и храненето на растителна основа ще намериш тук.

Значи ли това, че месото и животинските продукти трябва да са ежедневна част от менюто, за да набавяш достатъчно пълноценен протеин? Не задължително. Въпреки, че животинският протеин се усвоява по-добре, препоръчва се поне половината от приема на протеин да е от растителни източници.

Препоръчително количество

Препоръките за оптималната доза протеин на ден зависят от възрастта, физическото натоварване и допълнителни фактори като бременност, кърмене или наличие на заболяване. В научните среди има дискусия по темата, а в интернет можеш да прочетеш мнения, които варират от едната до другата крайност.

Преди да обсъдим самото количество, искам да обърна внимание на това, че има различни начини за изчисление:

  • количество протеин на кг. телесна маса (най-често използваният и официален метод)

  • количество протеин на кг. коригирана телесна маса (когато става дума за отслабване това е целевото тегло)

  • количество протеин на кг. телесна маса без мазнини

  • % от препоръчителния енергиен прием на ден.

Ако си здрав възрастен между 20 и 65г. препоръчителното количество според официалните организации е 0,8 г. на кг. телесна маса, като това е абсолютния минимум. Ако спортуваш редовно (т.е. не си атлет), повечето експерти препоръчват да се стремиш към 1 г. на 1 кг. телесна маса. Ако теглото ти е 65 кг, то би трябвало да приемаш около 65г. протеин на ден, като източниците трябва да са поне 50% растителни, или добре комбинирани, ако изцяло растителни.


Разпределение през деня

Освен достигането на общото количество, важно е да порционираш правилно. Препоръчва се протеиновият прием да е разпределен през деня на порции между 20 и 30 г. Особено важно е протеинът да е част от първото и последното хранене – протеинът сутрин спира катаболните процеси на разграждане на мускулна тъкан, засища по-дълго и предотвратява пиковете на глюкозата. Протеин вечер по сходен начин подготвя тялото за периода на глад през нощта и предотвратява приема на голямо количество бърза енергия през последните часове от деня.

Отново напомням, че това не означава храненето сутрин и вечер да е изцяло протеиново. Не забравяй, че тялото ти има нужда от въглехидрати и мазнини.


Високо-протеинови диети

За високо-протеинова диета се счита всеки начин на хранене, при който 20% или повече от енергийния прием идва от протеин. Някои типични представители са Аткинс, Зоната, Дюкан, Монтиняк. Подобни диети избягват рафинирани въглехидрати с висок гликемичен индекс - захар, бял ориз и продукти от бяло брашно. За някои хора високо-протеиновите диети могат да бъдат успешни за загуба на тегло в краткосрочен план, но тъй като те обикновено са фокусирани върху животински храни, са опасни в дългосрочен план.

Дългосрочен начин на хранене с ниско съдържание на въглехидрати и високо съдържание на протеини са свързани с повишен риск от сърдечни заболявания, заболявания на бъбреците, рак и преждевременна смърт.

Протеин на прах

Протеиновите прахове са прахообразни форми на протеини, които могат да са от растителен произход (соя, грах, ориз, картофи или коноп) или от животински - яйца или мляко (казеин или суроватъчен протеин). Могат да съдържат между 10 и 30 г. протеин на мерителна единица и често съдържат допълнителни съставки като добавени захари, изкуствени аромати, сгъстители, витамини и минерали. Основното им предназначение е достигане на по-голямо количество протеин с цел натрупване на мускулна маса или отслабване.

Моето лично мнение е, че освен в някои конкретни случаи, протеинът на прах не е необходима част от здравословното меню, тъй като препоръчителните количества могат да бъдат достигнати изцяло и само с храна.

Няколко аспекта за размисъл и възможни рискове от протеина на прах:

  • Имайки предвид, че говорим за пакетирана добавка, никога не можем да сме сигурни дали етикетирането съответства на съдържанието.

  • Дългосрочните ефекти от приема на протеин на прах не са ясни.

  • Създават храносмилателни проблеми при някои хора, особено млечните.

  • Някои миксове съдържат добавени захари, овкусители и изкуствени аромати – съставки, които не искаш в менюто си.

  • При някои продукти са открити токсини като тежки метали, пестициди или BPA.

  • Лесно е да се предозира, рисковете са сходни с тези от високо-протеиновите диети.


В резюме

  • Важно е да приемаш адекватното за възрастта и физическата ти активност количество протеин ежеднежно.

  • Препоръчителното количество за здрави възрастни е 0,8 г. на 1 кг. телесна маса, при редовно спортуващи 1 г. на килограм телесна маса, като поне половината трябва да бъде от растителни източници.

  • Най-добре се усвояват по 20-30 г. на хранене (в комбинация със здравословни въглехидрати и мазнини), като първото и последното хранене са особено важни.

  • При растително хранене е важно да се комбинират различни източници, за да се подсигурят всички необходими есенциални аминокиселини.

  • За високо-протеинова диета се счита диета, при която 20% и повече от енергията (калориите) идват от протеин. Такъв тип диети крият редица рискове за здравето в дългосрочен аспект.

  • Протеинът на прах не е необходимо да присъства в менюто на всеки, защото препоръчителните количества могат да се достигнат с храната, но и защото крият някои рискове.

  • Най-доброто, което можеш да направиш, е да се фокусираш върху изграждане на балансирана диета, богата на нерафинирани въглехидрати като основен източник на енергия, богат набор от предимно растителни мазнини (семена и ядки) и достатъчно количество протеин от растителен (бобови, ядки, тофу, зеленолистни, кръстоцветни) и животински произход (риба, яйца, месо, умерено млечни).




 

ЗА АВТОРА

Весела Ламбер е възпитаник на Виенския институт за холистично здраве "Vitalakademie", член на Европейската асоциация по клинична нутрициология (ESPEN) и член на Сдружението на нутриционистите в България. Освен със здравословно хранене, Весела използва методите на йога, звукова терапия и медитация. Повече за нея може да прочетете тук.